Спин/HIV Разграничават се три стадия на HIV инфекцията:
* първият стадий на инфекцията - първична инфекция или остър HIV синдром - се развива в рамките на няколко седмици след заразяването с вируса HIV, характеризира се с оплаквания, подобни на тези на грипа или инфекциозната мононуклеоза и обикновено преминава за няколко седмици.
* стадий на безсимптомна инфекция (т.е. инфекцията с HIV е налице и вирусът прогресивно унищожава своите "клетки-мишени", но заразеният няма оплаквания, тъй като все още имунната система се справя с микороорганизмите, които се намират в околната среда и нормално ежедневно ни атакуват), който продължава средно 8 до 10 години.
* третият стадий настъпва, когато имунната (защитната) система е потисната до такава степен, че се развиват най-различни инфекции и усложнения със съответните оплаквания (симптоми). Именно този стадий се нарича СПИН (Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност). Симптомите (оплакванията) на болните се причиняват от усложненията на СПИН, които включват една или повече "необичайни" инфекции (за хора с нормална имунна система) или ракови болести, тежка загуба на тегло и снижаване на интелекта (нарича се деменция).
СПИН е открит като заболяване за пръв път през 1981 год. в Ню Йорк и в днешни дни вече се говори за СПИН-епидемия. СПИН всъщност е най-напредналият стадий на инфекцията с HIV.
"Болен от СПИН" означава заразен с HIV-вируса, в кръвта на който се откриват по-малко от 200 CD4 T-лимфоцити на микролитър и който страда от едно или повече от 26 определени състояния. Повечето от тези състояния са опортюнистични инфекции, причинени от бактерии, вируси, гъби, паразити и други микроорганизми. Опортюнистичните инфекции могат да засегнат всеки орган, срещат се често при болните от СПИН и същевременно почти не се наблюдават при здрави хора (с нормална имунна система). При болните от СПИН опортюнистичните инфекции са често изключително тежки и животозастрашаващи.
* първият стадий на инфекцията - първична инфекция или остър HIV синдром - се развива в рамките на няколко седмици след заразяването с вируса HIV, характеризира се с оплаквания, подобни на тези на грипа или инфекциозната мононуклеоза и обикновено преминава за няколко седмици.
* стадий на безсимптомна инфекция (т.е. инфекцията с HIV е налице и вирусът прогресивно унищожава своите "клетки-мишени", но заразеният няма оплаквания, тъй като все още имунната система се справя с микороорганизмите, които се намират в околната среда и нормално ежедневно ни атакуват), който продължава средно 8 до 10 години.
* третият стадий настъпва, когато имунната (защитната) система е потисната до такава степен, че се развиват най-различни инфекции и усложнения със съответните оплаквания (симптоми). Именно този стадий се нарича СПИН (Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност). Симптомите (оплакванията) на болните се причиняват от усложненията на СПИН, които включват една или повече "необичайни" инфекции (за хора с нормална имунна система) или ракови болести, тежка загуба на тегло и снижаване на интелекта (нарича се деменция).
СПИН е открит като заболяване за пръв път през 1981 год. в Ню Йорк и в днешни дни вече се говори за СПИН-епидемия. СПИН всъщност е най-напредналият стадий на инфекцията с HIV.
"Болен от СПИН" означава заразен с HIV-вируса, в кръвта на който се откриват по-малко от 200 CD4 T-лимфоцити на микролитър и който страда от едно или повече от 26 определени състояния. Повечето от тези състояния са опортюнистични инфекции, причинени от бактерии, вируси, гъби, паразити и други микроорганизми. Опортюнистичните инфекции могат да засегнат всеки орган, срещат се често при болните от СПИН и същевременно почти не се наблюдават при здрави хора (с нормална имунна система). При болните от СПИН опортюнистичните инфекции са често изключително тежки и животозастрашаващи.