Индекс
Галерия
Първичен сифилис
Първият симптом на сифилиса в първичен стадий е появата на раничка, наречена шанкър. Шанкърът може да се появи от 10 дена до 3 месеца след инфектиране, но обикновено възниква през първите 3 до 6 седмици. Тъй като шанкърът най-често е безболезнен и понякога се появява вътре в тялото, той може да остане незабелязан. Обикновено след полов акт, той се развива в тази част на тялото, която е изложена на контакт с раничката на пациент болен от сифилис, например пениса, вулвата или вагината. Шанкърът може да се появи и по повърхността на шийката на матката, езика, устните, както и в други части на тялото. Шанкърът изчезва няколко седмици след появата си, независимо от това дали пациентът е или не е провел лечение. Ако не бъде излекуван през първия стадий от болестта, той може да стане хроничен.
Вторичен сифилис
Често тази фаза на заболяването протича с появата на кожен обрив под формата на кафяви на цвят ранички, приблизително с размера на монета. Обривът може да се появи навсякъде по тялото от 3 до 6 седмици след появата на шанкъра. Понякога обривът покрива цялото тяло, а понякога е локализиран в определена част от него. Дланите и стъпалата са почти винаги обхванати от този симптом. Тъй като на този етап раните съдържат жива бактерия, причинител на заболяването, всеки контакт, независимо сексуален или не, с разранената кожа може да причини заразяване с болестта. Обривът обикновено отшумява в рамките на няколко седмици или месеци. Други симптоми, които могат да се проявят през този стадий на болестта са температурата, умората, главоболието, възпаленото гърло, частичната загуба на коса и подутите лимфни възли навсякъде по тялото. Тези симптоми са умерени и могат да изчезнат дори без провеждане на лечение. През следващите няколко години след заразяването симптомите на вторичния сифилис могат да се появяват и изчезват периодично.
Ако не бъде лекуван, сифилисът може да премине в стадий на латентност, през който заболяването не е заразно, а симптомите не са налице. Приблизително 1/3 от пациентите с вторичен сифилис на по-късен етап развиват усложнения, в следствие на които бактерията причинител на болестта, уврежда сърцето, очите, мозъка, нервната система, костите, ставите и почти всички останали части на тялото. Този късен стадий на сифилиса понякога продължава с години и дори десетилетия. Късният сифилис, последен стадий на болестта, може да доведе до психически заболявания, слепота, неврологични проблеми и смърт.
Невросифилис
През ранните стадии на болестта, бактерията, причиняваща сифилис често засяга нервната система и приблизително 7% от пациентите с неизлекуван сифилис, развиват невросифилис. Част от пациентите с невросифилис никога не развиват симптомите на болестта. Други обаче страдат от главоболие, скованост във врата и висока температура, която е резултат от възпалителен процес, който протича в мозъчната кора. Понякога в следствие на болестта пациентите получават и припадъци. Пациентите със засегнати кръвоносни съдове могат да изявят симптоми като при удар, които предизвикват липса на усещания, слабост или намалени зрителни способности. В редки случаи невросифилиса може да се прояви повече от 20 години след заразяване с бактерията на сифилис. Невросифилисът се лекува трудно и протича различно при пациентите с вируса на СПИН.
Обикновено сифилисът се лекува с пеницилин, който се прилага чрез инжектиране. На пациентите, алергични към пеницилин, се предписват алтернативни антибиотици. Приблизително 24 часа след началото на лечението, пациентът със сифилис вече не е заразен. В редки случаи пациентите не реагират на стандартната доза пеницилин, затова е важно те да бъдат изследвани периодично чрез кръвен тест за сифилис, за да са сигурни, че причинителят на болестта е напълно унищожен.
Пациентите с невросифилис трябва да бъдат тествани до 2 години след лечение. С прилагане на адекватно лечение, сифилисът е лечим, независимо от стадия на развитие на болестта. В последния стадий на болестта обаче, уврежданията нанесени на вътрешните органи от бактерията-причинител, са необратими.
Отворените ранички при заболяване от сифилис са видими и обикновено заразни през активните фази на инфекцията. Трябва да се избягва контакта с тези инфектирани ранички, тъй като секретът, който те съдържат, може да разпространи болестта. Също както при повечето предавани по полов път заболявания, употребата на кондом по време на полов акт е начин за предпазване от сифилис. Редовното изследване, както и лечението на ранните стадии на болестта са метод за превенция срещу нейното понататъшно развитие. Тестването и лечението на сифилис в началото на бременността при жените, намалява риска от предаване на болестта на потомството.
Първият симптом на сифилиса в първичен стадий е появата на раничка, наречена шанкър. Шанкърът може да се появи от 10 дена до 3 месеца след инфектиране, но обикновено възниква през първите 3 до 6 седмици. Тъй като шанкърът най-често е безболезнен и понякога се появява вътре в тялото, той може да остане незабелязан. Обикновено след полов акт, той се развива в тази част на тялото, която е изложена на контакт с раничката на пациент болен от сифилис, например пениса, вулвата или вагината. Шанкърът може да се появи и по повърхността на шийката на матката, езика, устните, както и в други части на тялото. Шанкърът изчезва няколко седмици след появата си, независимо от това дали пациентът е или не е провел лечение. Ако не бъде излекуван през първия стадий от болестта, той може да стане хроничен.
Вторичен сифилис
Често тази фаза на заболяването протича с появата на кожен обрив под формата на кафяви на цвят ранички, приблизително с размера на монета. Обривът може да се появи навсякъде по тялото от 3 до 6 седмици след появата на шанкъра. Понякога обривът покрива цялото тяло, а понякога е локализиран в определена част от него. Дланите и стъпалата са почти винаги обхванати от този симптом. Тъй като на този етап раните съдържат жива бактерия, причинител на заболяването, всеки контакт, независимо сексуален или не, с разранената кожа може да причини заразяване с болестта. Обривът обикновено отшумява в рамките на няколко седмици или месеци. Други симптоми, които могат да се проявят през този стадий на болестта са температурата, умората, главоболието, възпаленото гърло, частичната загуба на коса и подутите лимфни възли навсякъде по тялото. Тези симптоми са умерени и могат да изчезнат дори без провеждане на лечение. През следващите няколко години след заразяването симптомите на вторичния сифилис могат да се появяват и изчезват периодично.
Ако не бъде лекуван, сифилисът може да премине в стадий на латентност, през който заболяването не е заразно, а симптомите не са налице. Приблизително 1/3 от пациентите с вторичен сифилис на по-късен етап развиват усложнения, в следствие на които бактерията причинител на болестта, уврежда сърцето, очите, мозъка, нервната система, костите, ставите и почти всички останали части на тялото. Този късен стадий на сифилиса понякога продължава с години и дори десетилетия. Късният сифилис, последен стадий на болестта, може да доведе до психически заболявания, слепота, неврологични проблеми и смърт.
Невросифилис
През ранните стадии на болестта, бактерията, причиняваща сифилис често засяга нервната система и приблизително 7% от пациентите с неизлекуван сифилис, развиват невросифилис. Част от пациентите с невросифилис никога не развиват симптомите на болестта. Други обаче страдат от главоболие, скованост във врата и висока температура, която е резултат от възпалителен процес, който протича в мозъчната кора. Понякога в следствие на болестта пациентите получават и припадъци. Пациентите със засегнати кръвоносни съдове могат да изявят симптоми като при удар, които предизвикват липса на усещания, слабост или намалени зрителни способности. В редки случаи невросифилиса може да се прояви повече от 20 години след заразяване с бактерията на сифилис. Невросифилисът се лекува трудно и протича различно при пациентите с вируса на СПИН.
Обикновено сифилисът се лекува с пеницилин, който се прилага чрез инжектиране. На пациентите, алергични към пеницилин, се предписват алтернативни антибиотици. Приблизително 24 часа след началото на лечението, пациентът със сифилис вече не е заразен. В редки случаи пациентите не реагират на стандартната доза пеницилин, затова е важно те да бъдат изследвани периодично чрез кръвен тест за сифилис, за да са сигурни, че причинителят на болестта е напълно унищожен.
Пациентите с невросифилис трябва да бъдат тествани до 2 години след лечение. С прилагане на адекватно лечение, сифилисът е лечим, независимо от стадия на развитие на болестта. В последния стадий на болестта обаче, уврежданията нанесени на вътрешните органи от бактерията-причинител, са необратими.
Отворените ранички при заболяване от сифилис са видими и обикновено заразни през активните фази на инфекцията. Трябва да се избягва контакта с тези инфектирани ранички, тъй като секретът, който те съдържат, може да разпространи болестта. Също както при повечето предавани по полов път заболявания, употребата на кондом по време на полов акт е начин за предпазване от сифилис. Редовното изследване, както и лечението на ранните стадии на болестта са метод за превенция срещу нейното понататъшно развитие. Тестването и лечението на сифилис в началото на бременността при жените, намалява риска от предаване на болестта на потомството.
