Индекс
Галерия
История на танца
Предхождан от танц на име Rockin' - по-късно известен като Up Rockin'. Up Rock-а представлява въображаема ритмична схватка между двама или повече танцьори, в която нарушаването на ритъма и докосването на противника са признак на слабост. Всичко останало се оставя на въображението на импровизатора: стрелба, удари с ножове, с ръце, лакти, колена, хвърляне на бомби и всякакъв вид приоми за понижаване концентрацията и издръжливостта н другия. Rockin' придобил изключителна известност сред бандите и бързо се разпространил като начин за съревнование. Започнали да се организират състезания, в които победителят можел да вземе името на загубилия(както и други неща, на които са държали тогавашните бандити
Стилът се развил и боят все повече се превръщал в танц. Латиноамериканците въвели множество традиционни за тях стъпки, като това спомогнало за появата на още един стил в брейк танците- Top Rockin'.
Появата на първите B-boys и B-Girls е тясно свързана с името на първия ДиДЖей - Cool Dj Herc е човекът измислил миксирането на два грамофонни записа и е първият използвал така нареченото Loop-ване, за да получи от две еднакви фънк парчета първия Break Beat. Неговите партита се славят с наелектризиращите Break-ове(за по-кратко) и с хората, които за първи път започнали да слизат на земята и да танцуват така, както им подсказва сърцето(и им позволява тялото).
По същото време на западния бряг на САЩ независимо се развива танц на име Locking, известен още като Campbel Lock. Характерни движения за него са въртене на китките, сочене в различни посоки; включват се различни видове походки, стъпки и скокове. Изключително енергоем и динамичен Locking-a се състои от краен брой известни движения с елементарна за изпълнние техника. Отношението и субстанцията на оригиналните изпълнения, обаче биха представлявали трудност за всеки танцьор. Locking-a се доразвива в стилът "Electric Boogie", разпространен от групата "Electric boogalos", които представят огромно разнообразие от стилове: Poppin, Bupin, Tut, Waving, Hitin, Sleepy style, Crazy Legs и т.н. Тези две танцови течения също се вписват като част от медийното заглавие "Брейкденс".
През 80-те години всички описани стилове добиват широка популярност под познатото общо наименование. Принос за това има група на име Rock Steady Crew, която изнася концерти из Европа и САЩ пред десетки хиляди души публика. Вестниците и телевизиите обръщат серизно внимание на тази новост. Излизат множество статии, записват се филми и предавания, които засягат живота и дейността на брейк танцьорите. Следва период, в който хип-хоп културата претърпява развитие в Европа, където започват да се организират все по-големи брейк форуми, концерти и състезания.
В наши дни всеки от описаните стилове е претърпял сериозно развитие в техниката и есенцията на изпълнение. Съществуват професионални състави, танцьори и организации. Интересът към тези танци става все по-голям, а танцьорите все по-отдадени на работата си. Брейк танцьори печелят повечето комерсиални танцови състезания. Брейкъри се появяват във всеки трети музикален клип. Брейк състави има по целия свят, на всеки континент, във всяка държава, а в някои- във всеки град.
Брейкът е танцово изкуство. Разгледани изоснови, елементите ползвани от брейкърите имат своя история и специален подход.
Типични само за този танц са въртенето на глава(headspin), headtrak-ът, някои от движенията в така нареченият footwork и различни видове основни Freez-ове. Много общи черти могат да се открият с бойните изкуства(по-специално: кунг фу и капоейра), руските танци, латиноамериканските танци и други характерни стилове на движение. Брейк танците имат именувани движения и голям арсенал от основни стъпки, които обикновено се усвояват от начинаещите и се развиват от напредналите. Майсторите постигат ниво на собствен стил, който евентуално би могъл да повлияе на цялостното развитие на танца. От особена важност е доброто придвижване в пространството и умението да се постига изненада в изпълнението. Също толкова необходимо е умението да се импровизира. То придава на брейка особена енергичност и дава възможност да се направи връзка с джаз музиката, където същите условия са налице.
Други от движенията в брейка:Windmill[1] или познатият на всички хеликоптер, Flare[2](или разговорно-"деласао")- измислен от спортиста Томас Флеар, Air Flear или Air Track, Halos(разговорно-"Корона". По-горе изброените елементи спадат към групата на Powermoves. Брейкърите, които тренират само такъв вид елементи съответно се наричат "пауърмувъри" - "powermovers". Както брейкърите, които трeнират "style", така и Powermover-ите трябва да имат собствен "Top Rock". Без топрока, брейкъра не е брейкър, без топрока той е нищо. Друго важно нещо е да играеш по ритъма (да можеш да хващаш beat-a).
Предхождан от танц на име Rockin' - по-късно известен като Up Rockin'. Up Rock-а представлява въображаема ритмична схватка между двама или повече танцьори, в която нарушаването на ритъма и докосването на противника са признак на слабост. Всичко останало се оставя на въображението на импровизатора: стрелба, удари с ножове, с ръце, лакти, колена, хвърляне на бомби и всякакъв вид приоми за понижаване концентрацията и издръжливостта н другия. Rockin' придобил изключителна известност сред бандите и бързо се разпространил като начин за съревнование. Започнали да се организират състезания, в които победителят можел да вземе името на загубилия(както и други неща, на които са държали тогавашните бандити
Стилът се развил и боят все повече се превръщал в танц. Латиноамериканците въвели множество традиционни за тях стъпки, като това спомогнало за появата на още един стил в брейк танците- Top Rockin'.Появата на първите B-boys и B-Girls е тясно свързана с името на първия ДиДЖей - Cool Dj Herc е човекът измислил миксирането на два грамофонни записа и е първият използвал така нареченото Loop-ване, за да получи от две еднакви фънк парчета първия Break Beat. Неговите партита се славят с наелектризиращите Break-ове(за по-кратко) и с хората, които за първи път започнали да слизат на земята и да танцуват така, както им подсказва сърцето(и им позволява тялото).
По същото време на западния бряг на САЩ независимо се развива танц на име Locking, известен още като Campbel Lock. Характерни движения за него са въртене на китките, сочене в различни посоки; включват се различни видове походки, стъпки и скокове. Изключително енергоем и динамичен Locking-a се състои от краен брой известни движения с елементарна за изпълнние техника. Отношението и субстанцията на оригиналните изпълнения, обаче биха представлявали трудност за всеки танцьор. Locking-a се доразвива в стилът "Electric Boogie", разпространен от групата "Electric boogalos", които представят огромно разнообразие от стилове: Poppin, Bupin, Tut, Waving, Hitin, Sleepy style, Crazy Legs и т.н. Тези две танцови течения също се вписват като част от медийното заглавие "Брейкденс".
През 80-те години всички описани стилове добиват широка популярност под познатото общо наименование. Принос за това има група на име Rock Steady Crew, която изнася концерти из Европа и САЩ пред десетки хиляди души публика. Вестниците и телевизиите обръщат серизно внимание на тази новост. Излизат множество статии, записват се филми и предавания, които засягат живота и дейността на брейк танцьорите. Следва период, в който хип-хоп културата претърпява развитие в Европа, където започват да се организират все по-големи брейк форуми, концерти и състезания.
В наши дни всеки от описаните стилове е претърпял сериозно развитие в техниката и есенцията на изпълнение. Съществуват професионални състави, танцьори и организации. Интересът към тези танци става все по-голям, а танцьорите все по-отдадени на работата си. Брейк танцьори печелят повечето комерсиални танцови състезания. Брейкъри се появяват във всеки трети музикален клип. Брейк състави има по целия свят, на всеки континент, във всяка държава, а в някои- във всеки град.
Брейкът е танцово изкуство. Разгледани изоснови, елементите ползвани от брейкърите имат своя история и специален подход.
Типични само за този танц са въртенето на глава(headspin), headtrak-ът, някои от движенията в така нареченият footwork и различни видове основни Freez-ове. Много общи черти могат да се открият с бойните изкуства(по-специално: кунг фу и капоейра), руските танци, латиноамериканските танци и други характерни стилове на движение. Брейк танците имат именувани движения и голям арсенал от основни стъпки, които обикновено се усвояват от начинаещите и се развиват от напредналите. Майсторите постигат ниво на собствен стил, който евентуално би могъл да повлияе на цялостното развитие на танца. От особена важност е доброто придвижване в пространството и умението да се постига изненада в изпълнението. Също толкова необходимо е умението да се импровизира. То придава на брейка особена енергичност и дава възможност да се направи връзка с джаз музиката, където същите условия са налице.
Други от движенията в брейка:Windmill[1] или познатият на всички хеликоптер, Flare[2](или разговорно-"деласао")- измислен от спортиста Томас Флеар, Air Flear или Air Track, Halos(разговорно-"Корона". По-горе изброените елементи спадат към групата на Powermoves. Брейкърите, които тренират само такъв вид елементи съответно се наричат "пауърмувъри" - "powermovers". Както брейкърите, които трeнират "style", така и Powermover-ите трябва да имат собствен "Top Rock". Без топрока, брейкъра не е брейкър, без топрока той е нищо. Друго важно нещо е да играеш по ритъма (да можеш да хващаш beat-a).
мс много 
:cheers: :cheers: :cheers:
