Индекс
Галерия
Отговор на: общо човешки чувства разкрити в 6-та песен на илиада-
Прощаването на Хектор с Андромаха
шеста песен
Шеста песен на "Илияда" на Омир не прави изключение от другите по начина на представяне на събитията. И тук водещи са битките, двубоите между героите, благородство и жестокост се сучетават в действията им, сякаш за да ги о невинят .В сраженията те имат време да разкажат биографията си на противника, за да мотивират гнева си или приятелството.Н ай- силно въздействащи в песента обаче не са сцените на приятелство , а на любовта, октриваща интимния свят на човека и смисъла да живееш."Не любовта , не съдържанието на влюбеното състояние се е изменило някога, а това което е около любовта.Дори могъщия Агамемнон ще бъде увлечен по пленницата си Хризеида , а богоравния Ахил ще плаче при раздялата си с Бризеида. Хектор не е по различен от тях , но чувствителностт а му е по изострена , защото е застрашено семейството му и за него е изключетелно болезнена представата , че любимата и детето , след неговата смърт могат да станат пленници
Омир представя връщането на Хектор в дома при Андромаха и Астинакс не като породено от мъката и влечението на героя към близките на сърцето му , а като мисия , която той трябва да изпълни. Хектор съветва майка си Хекуба да принесе жертви на богинята Атина . Хектор е отговорен първо за битката и иска да покаже на троянци че е дошъл в града, не за да се сбогува с Андромаха, а за да измоли благоволението на боговете. Чрез Хектор се изразява не само личната болка на човека към семейството - в неговите действия и образ е съсредоточена о нази огромна тъгa , която имат троянци по своите домове и семейства
Ужасът на битките и кървавият им безпорядък е сменен с гледките от прекрасния дом на Прям, напомнящ за един отминал хармоничен живот .Хектор обаче няма нагласата да бленува за тази красота , той трябва да мисли как да я защити .Ето захсто вождът не приема поведението на брат си Paris,които предпочита тихите покои и компанията на красивата Елена пред рисковете и кръвопролитията на битките .В конфликта между братята разбираме , че любовта към героите не може да се породи вън от представите за тяхната мъжественост . Любовта е начин за възвеличаване , а не за наслаждение в домашните покои . Героят , които предпочита любовните ласки на жената пред славата на боя , е презрян от всички и най- вече от своята любима .Красивата Елена кълне съдбата си не само защото е предизвикала войната , защото съпругът и е недостоен страхливец , намерил убежище в покоите и ."Щом боговете решиха такива беди да настъпят ,/нейна съпруга да станех поне на герои благороден,/ които да чувства хулите хорски,/ обидни думи./ Днес малодушен е Paris , такъв ще остане и после,/ вярвам обаче ,че той ще получи за всички отплата ".Можем да кажем че това е най-тъжната част от цялото омирово произведение , защото виновниците за войната се оказват недостойни за жертвите , давани в името на тяхната любов .Изгубен е романтичният жест , очарованието на чувствата и клетвите в името на обичта звучат вече като клетви на омраза.
Прозорливият Омир е предпочел обаче тази сцена да остане в сянка ,почти незабелижима в общия поток на разказа , захстото поетът се стреми да възвеличава , а не да развенчава.Дори героят my Хектор не е впечатлен толкова от думите на Елена ,те не пораждат в него гняв , а по скоро го връщат към мислите му за неговото семейство.Paris и Елена вече са чужди един на друг , а разделените Хектор и Андромаха ще се търсят , за да се съберът поне за миг. До този момент поетът с нищо не е намеквал ,че героят мисли за своята съпруга и за детето си , но ние оставаме с очакването за срещата им. Те се търсят един друг, сякаш искат отново да преоткрият ,отново да изживеят трепетите на о нези първи любовни ласки , чрез които всеки от тях се чувства прероден.Те се търсят за да се отделят от всичко , о нова което се случва , в последния им опит да бъдат над събитията , а не техни жертви.Хектор бърза , още неизчакал думите на икономката , и искача от къщи в порив към любимата си , а тя "като луда" се надява на блага вест от него.Търсещия Хектор е омъжиосан от жажда , от копнеж по любимата си и това е единственият момент, в които той не мисли за боя и за съдбата на троянци - героят е просто човек ,болезнено осъзнал липсата на близките .Най прочувствените срещи са обикновено срещите без думи ,защото няма думи ,които да изразят едновременно болката , радостта , обичта ,тъгата ,надеждата .В усмивката и безмълвието на Хектор е благословът над семейството му, а в сълзите на Андромаха - благодарността към съдбата , че ги среща отново . Омир не е пестелив на жестове , когато характеризира героите си , но при първия момент при срещата на съпрузите е спестил както думите, така и жестовете.Затов а е толкова силно въздействието на мига, в които съпругата хваща любимия за ръката
Андромаха осъзнава ,че срещата им е последната възможност да се промени съдбата им, за да последва не раздяла,а спасение .Тя разкрива трагедията на своя род , погубен от Ахил ,но не кълне сина на Тетида ,сякаш от страх че може да предизвика гнева на Хектор и неговата готовност да отмъщава .Не за мъст реди думите си Андромаха , а за обич. Тя напомня на Хектор за убийството на баща и и седмината и братя , за да осъзнае съпругът и нейната самота .Примирила се със загубата на близките си, тя не може да се примира със загубата на човека които за нея е целия и живот и тя открива щастието си и смисъла да живее в него .:"Хекторе ти си ми всичко..." Хектор не бърза да заема позата на герои, за да не наскърби съпругата си .Той не може да се откаже от битката ,защото биха го счели за страхливец , но никoй не може да внуши за какво истински страда .Страданието остава единствен изход за свободата му ,защото само то не може да му бъде отнето .Хектор е длъжен да се бори за "хубава слава" и за троянци , но в съзнанието му не гибелта на Троя е фатална - в това той вижда някаква предопределенос т и воля на боговете , а трагедията на неговото семейство. Той не се грижи толкова за съдбата на майка му и на баща му както и на братята му колкото за съдбата към Андромаха и Астинаск. Защото тяхната съдба е негова отговорност .Ако той загине - за жена му и детето никoй няма да има грижа .
Омир умее в най- трагичния момент да намери място и за радост , която стои като бистра капцица дъжд,останала на клончето след яростна буря .Смехът , свързан с невинната уплаха на детето, поражда у Хектор желание да помисли за бъдещето и да благослови сина си . Заветът на бащата е учащ за майката , защото тя трябва да преживее славата , би у страданието на съпруга си , а след това и на сина си, които също също трябва да бъде герои.Хектор не отрежда в бъдещо ми, затова иска да подготви сина си да бъде храбър във войната - "кървава плячка да носи и своята майка да радва!"Мирът не е благословено време за героя ,защото войната е тази която дава смисъл на живота му.В думите и жестовете на Хектор има много обич към Андромаха и Астинакс , има нежност и разбиране , но зад всяка от тях стои твърдостта на гери , решен да изведе битката докрай.
Срещата на Хектор с Андромаха го е направила по-добър, но дали тази доброта непредоопределя съдбата му? Иска или не , волно или неволно, героят е съхранил в себе си подбудените чувства ,прикътал е частица неност.Те обаче не могат да му бъдат оръжие в битката .В сражението добрият е винаги по близо до смъртта.
Прощаването на Хектор с Андромаха
шеста песен
Шеста песен на "Илияда" на Омир не прави изключение от другите по начина на представяне на събитията. И тук водещи са битките, двубоите между героите, благородство и жестокост се сучетават в действията им, сякаш за да ги о невинят .В сраженията те имат време да разкажат биографията си на противника, за да мотивират гнева си или приятелството.Н ай- силно въздействащи в песента обаче не са сцените на приятелство , а на любовта, октриваща интимния свят на човека и смисъла да живееш."Не любовта , не съдържанието на влюбеното състояние се е изменило някога, а това което е около любовта.Дори могъщия Агамемнон ще бъде увлечен по пленницата си Хризеида , а богоравния Ахил ще плаче при раздялата си с Бризеида. Хектор не е по различен от тях , но чувствителностт а му е по изострена , защото е застрашено семейството му и за него е изключетелно болезнена представата , че любимата и детето , след неговата смърт могат да станат пленници
Омир представя връщането на Хектор в дома при Андромаха и Астинакс не като породено от мъката и влечението на героя към близките на сърцето му , а като мисия , която той трябва да изпълни. Хектор съветва майка си Хекуба да принесе жертви на богинята Атина . Хектор е отговорен първо за битката и иска да покаже на троянци че е дошъл в града, не за да се сбогува с Андромаха, а за да измоли благоволението на боговете. Чрез Хектор се изразява не само личната болка на човека към семейството - в неговите действия и образ е съсредоточена о нази огромна тъгa , която имат троянци по своите домове и семейства
Ужасът на битките и кървавият им безпорядък е сменен с гледките от прекрасния дом на Прям, напомнящ за един отминал хармоничен живот .Хектор обаче няма нагласата да бленува за тази красота , той трябва да мисли как да я защити .Ето захсто вождът не приема поведението на брат си Paris,които предпочита тихите покои и компанията на красивата Елена пред рисковете и кръвопролитията на битките .В конфликта между братята разбираме , че любовта към героите не може да се породи вън от представите за тяхната мъжественост . Любовта е начин за възвеличаване , а не за наслаждение в домашните покои . Героят , които предпочита любовните ласки на жената пред славата на боя , е презрян от всички и най- вече от своята любима .Красивата Елена кълне съдбата си не само защото е предизвикала войната , защото съпругът и е недостоен страхливец , намерил убежище в покоите и ."Щом боговете решиха такива беди да настъпят ,/нейна съпруга да станех поне на герои благороден,/ които да чувства хулите хорски,/ обидни думи./ Днес малодушен е Paris , такъв ще остане и после,/ вярвам обаче ,че той ще получи за всички отплата ".Можем да кажем че това е най-тъжната част от цялото омирово произведение , защото виновниците за войната се оказват недостойни за жертвите , давани в името на тяхната любов .Изгубен е романтичният жест , очарованието на чувствата и клетвите в името на обичта звучат вече като клетви на омраза.
Прозорливият Омир е предпочел обаче тази сцена да остане в сянка ,почти незабелижима в общия поток на разказа , захстото поетът се стреми да възвеличава , а не да развенчава.Дори героят my Хектор не е впечатлен толкова от думите на Елена ,те не пораждат в него гняв , а по скоро го връщат към мислите му за неговото семейство.Paris и Елена вече са чужди един на друг , а разделените Хектор и Андромаха ще се търсят , за да се съберът поне за миг. До този момент поетът с нищо не е намеквал ,че героят мисли за своята съпруга и за детето си , но ние оставаме с очакването за срещата им. Те се търсят един друг, сякаш искат отново да преоткрият ,отново да изживеят трепетите на о нези първи любовни ласки , чрез които всеки от тях се чувства прероден.Те се търсят за да се отделят от всичко , о нова което се случва , в последния им опит да бъдат над събитията , а не техни жертви.Хектор бърза , още неизчакал думите на икономката , и искача от къщи в порив към любимата си , а тя "като луда" се надява на блага вест от него.Търсещия Хектор е омъжиосан от жажда , от копнеж по любимата си и това е единственият момент, в които той не мисли за боя и за съдбата на троянци - героят е просто човек ,болезнено осъзнал липсата на близките .Най прочувствените срещи са обикновено срещите без думи ,защото няма думи ,които да изразят едновременно болката , радостта , обичта ,тъгата ,надеждата .В усмивката и безмълвието на Хектор е благословът над семейството му, а в сълзите на Андромаха - благодарността към съдбата , че ги среща отново . Омир не е пестелив на жестове , когато характеризира героите си , но при първия момент при срещата на съпрузите е спестил както думите, така и жестовете.Затов а е толкова силно въздействието на мига, в които съпругата хваща любимия за ръката
Андромаха осъзнава ,че срещата им е последната възможност да се промени съдбата им, за да последва не раздяла,а спасение .Тя разкрива трагедията на своя род , погубен от Ахил ,но не кълне сина на Тетида ,сякаш от страх че може да предизвика гнева на Хектор и неговата готовност да отмъщава .Не за мъст реди думите си Андромаха , а за обич. Тя напомня на Хектор за убийството на баща и и седмината и братя , за да осъзнае съпругът и нейната самота .Примирила се със загубата на близките си, тя не може да се примира със загубата на човека които за нея е целия и живот и тя открива щастието си и смисъла да живее в него .:"Хекторе ти си ми всичко..." Хектор не бърза да заема позата на герои, за да не наскърби съпругата си .Той не може да се откаже от битката ,защото биха го счели за страхливец , но никoй не може да внуши за какво истински страда .Страданието остава единствен изход за свободата му ,защото само то не може да му бъде отнето .Хектор е длъжен да се бори за "хубава слава" и за троянци , но в съзнанието му не гибелта на Троя е фатална - в това той вижда някаква предопределенос т и воля на боговете , а трагедията на неговото семейство. Той не се грижи толкова за съдбата на майка му и на баща му както и на братята му колкото за съдбата към Андромаха и Астинаск. Защото тяхната съдба е негова отговорност .Ако той загине - за жена му и детето никoй няма да има грижа .
Омир умее в най- трагичния момент да намери място и за радост , която стои като бистра капцица дъжд,останала на клончето след яростна буря .Смехът , свързан с невинната уплаха на детето, поражда у Хектор желание да помисли за бъдещето и да благослови сина си . Заветът на бащата е учащ за майката , защото тя трябва да преживее славата , би у страданието на съпруга си , а след това и на сина си, които също също трябва да бъде герои.Хектор не отрежда в бъдещо ми, затова иска да подготви сина си да бъде храбър във войната - "кървава плячка да носи и своята майка да радва!"Мирът не е благословено време за героя ,защото войната е тази която дава смисъл на живота му.В думите и жестовете на Хектор има много обич към Андромаха и Астинакс , има нежност и разбиране , но зад всяка от тях стои твърдостта на гери , решен да изведе битката докрай.
Срещата на Хектор с Андромаха го е направила по-добър, но дали тази доброта непредоопределя съдбата му? Иска или не , волно или неволно, героят е съхранил в себе си подбудените чувства ,прикътал е частица неност.Те обаче не могат да му бъдат оръжие в битката .В сражението добрият е винаги по близо до смъртта.
