Индекс
Галерия
Величие и трагизъм в поемата "Септември" на Гео Милев
Интерпретативно съчинение
Поемата "Септември" на Гео Милев е определяща за времето си литературна творба. "Септември" не представя само бунтът през септември 1923, а общочовешкото съзнание, чувството за правда и величието на личността.
Поемата "Септември" визуализира глобалността на бунта - бунт в който действащите лица не са всички хора, а целият народ. Това обединяване на народа в едно е израз на величието на самия народ, а погромът, приет от всеки, извисява този народ в момент на трагизъм.
В човешката история има моменти на величие и падение. Осъзнаването на причините за падението, създава предпоставките за следваща рязка кулминация. В такива моменти на Земята се раждат хора, който ще изградят света на ново; хора, които в разрухата на статуквото ще открият смисъла на съществуването; хора, които се превръщат в богове - богове на разрухата. Моментът настъпва.
Септември - месец на бури, месец на погром и величие. Сред останките на рухващия свят се ражда една нова форма - "Мъртва утроба" - смъртта, породена от унищожението, ще бъде предпоставка за новото, за един Неосвят. Революцията - сблъсък на съществуването и не съществуването, е с една единствена цел - разрушаване на еквилибриума. Един миг, в който апогея на цивилизацията е заменен от рязка разруха, а разликата в човешките слоеве се запълва от руините на старото. Един миг на тишина, контрастираща на трясъка на изминалата разруха и бушуващия Ураган. Една идея, една сила на мислещия народ, обединен в колективната душа. Няма личности, няма хора - само един народ. И всичко пада. Всичко е облято в кръв, но народът не кърви, защото той е цяло. Мъртвият се заменя с жив и кървавата рана се затваря. Един портрет на изцеление. Всичко свършва, но остава борбата. Тя винаги ще съществува заради относителността. Всичко е относително. Разрухата е едновременно извисяване и падение, в което участниците само печелят. Борба в името на... нищо. Един смята едно, друг друго - но няма правилно и неправилно. Всичко зависи от гледната точка. Дали ще си от правилната страна на барикадата няма значение. И двете страни са правилни. И двете страни отстояват истината, а може просто и двете страни да са в лъжа.
"- А! истината и лъжата
са кръг - и в него кръг си ти!"
Мисъл на Гео Милев, не от Септември, но отнасяща се до "Септември", защото всичко има връзка, всичко е едно - това е бунтът.
Поемата "Септември" е поема за бунта и вярата в утрешния ден.
"Земята ще бъде рай -
ще бъде!"
Интерпретативно съчинение
Поемата "Септември" на Гео Милев е определяща за времето си литературна творба. "Септември" не представя само бунтът през септември 1923, а общочовешкото съзнание, чувството за правда и величието на личността.
Поемата "Септември" визуализира глобалността на бунта - бунт в който действащите лица не са всички хора, а целият народ. Това обединяване на народа в едно е израз на величието на самия народ, а погромът, приет от всеки, извисява този народ в момент на трагизъм.
В човешката история има моменти на величие и падение. Осъзнаването на причините за падението, създава предпоставките за следваща рязка кулминация. В такива моменти на Земята се раждат хора, който ще изградят света на ново; хора, които в разрухата на статуквото ще открият смисъла на съществуването; хора, които се превръщат в богове - богове на разрухата. Моментът настъпва.
Септември - месец на бури, месец на погром и величие. Сред останките на рухващия свят се ражда една нова форма - "Мъртва утроба" - смъртта, породена от унищожението, ще бъде предпоставка за новото, за един Неосвят. Революцията - сблъсък на съществуването и не съществуването, е с една единствена цел - разрушаване на еквилибриума. Един миг, в който апогея на цивилизацията е заменен от рязка разруха, а разликата в човешките слоеве се запълва от руините на старото. Един миг на тишина, контрастираща на трясъка на изминалата разруха и бушуващия Ураган. Една идея, една сила на мислещия народ, обединен в колективната душа. Няма личности, няма хора - само един народ. И всичко пада. Всичко е облято в кръв, но народът не кърви, защото той е цяло. Мъртвият се заменя с жив и кървавата рана се затваря. Един портрет на изцеление. Всичко свършва, но остава борбата. Тя винаги ще съществува заради относителността. Всичко е относително. Разрухата е едновременно извисяване и падение, в което участниците само печелят. Борба в името на... нищо. Един смята едно, друг друго - но няма правилно и неправилно. Всичко зависи от гледната точка. Дали ще си от правилната страна на барикадата няма значение. И двете страни са правилни. И двете страни отстояват истината, а може просто и двете страни да са в лъжа.
"- А! истината и лъжата
са кръг - и в него кръг си ти!"
Мисъл на Гео Милев, не от Септември, но отнасяща се до "Септември", защото всичко има връзка, всичко е едно - това е бунтът.
Поемата "Септември" е поема за бунта и вярата в утрешния ден.
"Земята ще бъде рай -
ще бъде!"